Latest Posts

Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на река Ерма

Отдавна исках да посетя това местенце, но все тръгвах нанякъде другаде, та миналата неделя решихме да го разгледаме. Намира се на около час от София, малко след Трън. Има няколко варианта да се стигне до там, аз лично избрах да мина през Перник и Брезник и пътя беше много хубав. Минахме през красиви хълмисти местности, видяхме дори лисица, пресече ни пътя и избяга в шубраците. Тръгнах да я гоня, за да я снимам, но уви, избяга ми. Та ждрелото на р. Ерма е една от стоте туристически дестинации на България, номер 39, за да бъда безкрайно точен. Лесно достъпна местност, с много указателни табели, на места е доста стръмно и опасно, добре е да не се посещава във влажно време, защото става много хлъзгаво и ако се подлъзнете, може да се озовете и да спрете чак в реката. Има доста места за почивка наоколо – пейки, беседки с барбекюта. Подходящо място за неделен пикник със семейството и приятели. Ще намерите и местни жени, които продават сладко от люти чушки, тиква, горски плодове и други зимнини. Абе, струва се да се види. Може да разгледате снимките, малко са зимни, не се е запролетило, но ще усетите красотата на българската природа. Насладете им се!

Лефкада

Този гръцки остров те пленява с дивотията и китните старинни селища. Това, което се запечатва в спомените ти обаче, са тюркоазени плажове – всеки един със своя собствен чар, всеки един със своя история. Намира се в Западна Гърция, в Йонийски море, и в близост са о. Итака, Кефалония, Меганиси и Скорпио – собственост на Онасис.

Бях тръгнал да разгледам Лефкада, когато разбрах, че има спот за уиндсърфинг на плажа на Василики. Поостанах. Обожавам да карам сърф, а мястото е страхотно за това преживяване. Вятърът е силен, плъзга се по билото на близкото възвишение и се завихря надолу към плажа. Няма вълни, можеш да развиваш високи скорости. Както каза собственика на сърф училището Никос: „Там вътре е бойно поле“. Това място е рай за сърфистите от Северна Европа, беше пълно с британци и скандинавци. Училищата са на много високо ниво, част от инструкторите бяха от Австралия и Нова Зеландия, а тези хора определено знаят как се кара сърф.

Василики - изглед от възвишението

Василики – изглед от възвишението

Уиндсърф - преди да го хвана вятъра навътре в морето

Уиндсърф – преди да го хвана вятъра навътре в морето

Плажът на Василики

Плажът на Василики

Въпреки желанието ми да карам сърф, любопитството ми надделя и тръгнах да разглеждам и други места по острова. Насочих се към Порто Кацики – един от емблематичните плажове на Лефкада. Там се стига лесно с кола и има доста туристи, отделно много корабчета и лодки включват в програмите си тази спирка. Плажът е покрит с обли камъни и препоръчвам да си вземете обувки за плуване или здрави джапанки, аз лично си скъсах моите, ходейки по по въпросния чакъл, и прибирането ми от единия край до другия бос беше страхотен точков масаж на стъпалата ми. По едно време ми се искаше да ходя по жар като нестинарка.

Порто Кацики

Порто Кацики

Приближавайки се към морето, ходенето по тези камъни става по-лесно, защото има вода и те потъват под краката ви, разместват се и някак си не се усещат, както навън. Водата е страхотна – толкова синя, толкова прозрачна и както на почти всеки плаж на острова, става бързо дълбока, което я прави перфектна за гмуркане от скалите, намиращи се по средата на морето.

Плажът и водите на Порто Кацики

Плажът и водите на Порто Кацики

Един от първите ми въпроси към местните беше дали Егремни съществува все още. Преди няколко месеца един рибар беше заснел от лодката си земетресение, което унищожи пясъчната ивица на този невероятен плаж. Казаха ми – „Да, морето ни го върна“. Вълните са направили нанос от пясък и плажът си е там. Единственото особено е, че вече може да се достигне само с лодка, поради срутените скали по пътеките към него, което го прави още по-привлекателен, защото в даден момент Егремни може да бъде само за теб.

Егремни

Егремни

Когато си на Лефкада, е задължително да прекараш поне един ден в пътуване с лодка. Пристанищата в Лефкас и Нидри предлагат много възможности за наемане на всякакви по големена и вид мореплавателни съдове. Мисля си, че трябва да си подарите някой път това преживяване, ако не сте го правили досега. Можете за един ден да разгледате целия остров и да спирате на всички места, където искате да поплувате и да се полюбувате на гледките, а те са много. А може да прекарате и цяла седмица на някой катамаран и да слизате от него само, когато искате да се разхладите във водата. Ще се носите по водата, вълните ще ви клатушкат леко, слънцето ще грее за вас. Не е ли страхотна идея?

Рзходка с лодка

Рзходка с лодка

Скали и море, а сред тях малки незабележими плажове

Скали и море, а сред тях малки незабележими плажове

Малка църква по извитите улички на острова

Малка църква по извитите улички на острова

А сега да поговорим малко за храната. Гръцка кухня – предлага много възможности, но аз лично предпочитам морската храна. Намерих една страхотна таверна в Агиос Никитас. Казва се Портони. Собственикът е рибар и лично лови рибата всяка сутрин. Хубавото е, че всеки ден уловът е различен и можеш да опиташ различни видове риба, а цената е страхотна – два пъти по-евтино е от таверните, които посетих миналата година в Халкидики, например. Имаше октоподи, сепии, каламари, бакаярос, морски език, барбун, див лаврак, дива ципура и каквото друго излезе. Домакинът си произвеждаше и домашен зехтин. Направи ми впечатление, че цветът му е различен, а вкусът му божествен. Убедих го да ми продаде няколко литра. Препоръчвам ви да отидете на това място. Ще ви посрещнат като приятели.

Морски език и Барбун

Морски език и Барбун

image

Бакярос

Бакярос

image

Октопод

Октопод

резерват червената стена

Резерват „Червената стена“

Вчера с един приятел направихме ипровизирана разходка над Бачковския манастир. Толкова много пъти сме били и двамата на това място, сумати кебапчета сме изяли и бира сме изпили при Джамура, но никога не сме се качвали нагоре към Аязмото. Та решихме да го направим е така неделя следобед. То пък се падна един хубав ден, без много слънце, умерено топло, направо чудно.

Подхванахме „Зелената пътека“ и малко след асфалтовия път, започващ от манастира, той се превръща в горски път, който преминава покрай костницата, където погребват монасите и монахините. Видях няколко надгробни плочи като надникнах през оградата и трябва да ви кажа, че тези хора живеят доста дълго време. Всички бяха 85+ като имаше и столетници. Хора, замислете се! Вярата! 🙂

IMG_3151

Още след няколкостотин метра дочух течаща вода, което винаги ме привлича – дали ще нагазя вътре, дали ще погледам – няма никакво значение. Водата ме привлича, да не говорим как течащата вода в природата зарежда с енергия и освежава съзнание и тяло.

Попаднахме на поредица от малки водопади, които ни отведоха до няколко по-големи, около 10-15 метра високи. Водите се стичаха от няколко посоки и долу се събираха в малка рекичка, която най-вероятно е приток на р. Чая.

IMG_3163

След кратка наслада на очите тръгнахме по пътеката. Гората беше свежа, ухаеше на прясно зелено от разлистващите се дървета и никнещата прясна трева.

IMG_3172

IMG_3180

IMG_3183

След околоо 20-30 минути спокойно ходене по пътеките стигнахме до Аязмото. А отпред един монах, който поздравихме, а той ни отговори с думите: „Дал Бог добро!“. Откога не бях чувал тези думи. Замислех се и даже не знам дали съм ги чувал или съм ги чел в книгите… Стана ми приятно от това. Някакъв човек, сам в гората, седнал на една маса и продава свещи и чака странници като нас… Поговорихме за кратко, разказа ни за Аязмото 🙂

IMG_3185

Аязмото е малък параклис, който е построен над извор и под три огромни чинара, два от които над 300 годишни. Страхотни, величествени…

IMG_3184

Ето го Аязмото отвътре.

IMG_3186

А ето и рисунките на външната стена.

IMG_3191

Много близо до Аязмото се намира Пещерата.

IMG_3193

Това са стълбите към пещерата

IMG_3196

Тя не е точно пещерата, която очаквах. Оказа се параклис с два входа – един от тълбите отдолу и един, който продължаваше нагоре. Вътре се виждат наколко икони, имаше и книга за молитви и пожелания. Дядо щеше да има рожден ден на 10.04. Поздравих го и отделих няколко мига, за да си спомня за него.

IMG_3198

IMG_3194

От горния изход на пещерата следва каменна пътека, която води към параклис Свети Архангел Михаил.

IMG_3199

IMG_3203

IMG_3200

Целият параклис е ограден със стена от камъни. Нямаше никой наоколо, нямаше никой вътре. Усещах древността, която лъхаше от тази сграда. Вътре беше тъмно и лъхаше миризма на стар, опушен, духовен храм.

IMG_3201

Място, което не е покварено, както каза моят приятел. Място, което не е комерсиално, като манастира долу.

IMG_3204

За съжаление, място посетено от хора, които го разрушават. Хора, които смятат, че като издълбаят името си в стената, ще стане чудо. Не! Няма да стане чудо! Става унищожаване на един древен параклис. Дано хората спрат да го правят…

IMG_3205

IMG_3206

IMG_3207

Пампорово, Манастира 2 – на гости на Атанас Ежев

Едно от приятните места в Пампорово – механата на комплекс Манастира 2, чийто съдържател е Атанас Ежев. Приятна и уютна обстановка, вкусна родопска кухня, приготвена на място от самия домакин, български майстори на гайдата и родопските песни.

IMG_2974

Камината е запалена постоянно и стопля всички гости на гостилницата.

IMG_2961

По предварителна заявка може да ви приготвят задушено агнешко или на чеверме. Предлагат се и дивечови меса.

IMG_2962

Комбинацията от гостоприемство и изживяванията от прекрасен ден по пистите остават трайни спомени до следващия сезон.

Пампорово – рай за скиори и сноубордисти

Кула Снежанка

Кула Снежанка

IMG_2995

Лифт и начало на писта Стойките

IMG_2988

Начало на писти Стойките и арх. Петър Петров

IMG_2986

Към писти Картола и Малката Стена (Язовира)

IMG_2985

Платото, където се събират писти Картола, Малката Стена (Язовира) и Дельово дере

IMG_2984

Писти Дельово дере и Стената

На вечеря при Соня и Стоян Капсъзови

С голямо удоволствие искам да споделя с вас едно мое гурме преживяване, което ми се случва за втори път,  да посетя дома на Соня и Стоян Капсъзови, а поводът е страхотна вечеря в тесен приятелски кръг. Това се прекрасните домакини, които преди около 10 години имаха къща за гости в Ковачевци и впечатляваха туристи от цял свят с вкусните си ястия.

IMG_2719

Топлата камина и огромния хол

Къщата им се намира в полите на Витоша, построена е изцяло от камък между два внушителни вековни дъба. Вътре е пренесен целия уют от ковачевския им дом.

IMG_2720

Страхотната дървена маса с издълбани места за приборите и чиниите

Невероятната маса като за „Тайната вечеря“ впечатлява с масивността и автентиността си. Цялата е резбована по краищата й с риби. Само тези, които познават Соня, знаят защо.

IMG_2722

Камината отблизо

IMG_2723

Големият хол с удобните дивани и кресла

IMG_2724

Масивната дървена маса, наречена Риба

IMG_2727

Изкуство и наследство от дедите ни

IMG_2726

Мястото за летните наслади

Това, което ме е впечатлявало винаги, е как толкова прости ястия могат да бъдат толкова вкусни. Явно тайната се крие някъде в книгата на Соня или в кухнята й, нямам представа, но всичко, коет приготвя е удоволствие за сетивата.

Кюфтета от тиквички и снежанка

Кюфтета от тиквички и снежанка

IMG_2728

Гювеч

IMG_2730

Kапама – сарми, домашни наденички, бутчета от птица, свинско с кисело зеле

IMG_2731

Дегустация на тапамата

IMG_2732

Тарт Татен с бита сметана

Whiskey Library, Хотел Империал, Пловдив

Представям ви Whiskey Library! Това е уникално по рода си заведение за ценители на уиски, което се намира в град Пловдив, на последния етаж на хотел Империал. Невероятно място, направено с много желание, изтънченост и вкус. Автентични мебели внесени от Шотландия, дървена ламперия, изработена ръчно по поръчка, камина за уют, картини от видни български художници и разбира се много на брой маркови бутилки със старо уиски.

IMG_2700

IMG_2693

От прозорците на заведението, което работи всеки ден от 17:00 – 03:00 часа, се открива страхотна гледка към централнатачаст на Пловдив.

IMG_2694

Част от личната колекция на съдържателите е попълнена с познати марки, но с екзотични бутикови издания от къси тиражи.

IMG_2708

IMG_2709

IMG_2710

Препоръчвам на всеки ценител на уискито да намери време и да постети това място.

kanaal craft beer bar

Kanaal – craft beer bar

За любителите на бирата – столичния бар Канаал. Тук можете да откриете всякакви видове бира от цял свят – белгийски, чешки, сръбски, американски, английски, български и други.

Барът на Канаал

Барът на Канаал

Заведението е с много приятна атмосфера и работи от 17:30 до 24:00 часа. Лежерна обстановка, отпускаща музика, хубави хора, отлична бира.

Любимото ми: да ти сипят бира

Любимото ми: да ти сипят бира

Лятото зимната градина се отваря и става лятна. Има телевизори и се првръща в идеално място за гледане на футболни срещи.

image

image

Имат огромен набор от бутикови бири. Представям Ви някои от тях:

I love you with my stout

I love you with my stout

Black Bear XX Sout

Black Bear XX Sout

Gigantic Brewing company - Too much coffee man

Gigantic Brewing company – Too much coffee man

The Lost Abby - red ale

The Lost Abby – red ale

Westmalle trappist

Westmalle trappist

Duvel - Tripel Hop

Duvel – Tripel Hop

Gulden draak

Gulden draak