Планини

Резерват „Червената стена“

резерват червената стена

Вчера с един приятел направихме ипровизирана разходка над Бачковския манастир. Толкова много пъти сме били и двамата на това място, сумати кебапчета сме изяли и бира сме изпили при Джамура, но никога не сме се качвали нагоре към Аязмото. Та решихме да го направим е така неделя следобед. То пък се падна един хубав ден, без много слънце, умерено топло, направо чудно.

Подхванахме „Зелената пътека“ и малко след асфалтовия път, започващ от манастира, той се превръща в горски път, който преминава покрай костницата, където погребват монасите и монахините. Видях няколко надгробни плочи като надникнах през оградата и трябва да ви кажа, че тези хора живеят доста дълго време. Всички бяха 85+ като имаше и столетници. Хора, замислете се! Вярата! 🙂

IMG_3151

Още след няколкостотин метра дочух течаща вода, което винаги ме привлича – дали ще нагазя вътре, дали ще погледам – няма никакво значение. Водата ме привлича, да не говорим как течащата вода в природата зарежда с енергия и освежава съзнание и тяло.

Попаднахме на поредица от малки водопади, които ни отведоха до няколко по-големи, около 10-15 метра високи. Водите се стичаха от няколко посоки и долу се събираха в малка рекичка, която най-вероятно е приток на р. Чая.

IMG_3163

След кратка наслада на очите тръгнахме по пътеката. Гората беше свежа, ухаеше на прясно зелено от разлистващите се дървета и никнещата прясна трева.

IMG_3172

IMG_3180

IMG_3183

След околоо 20-30 минути спокойно ходене по пътеките стигнахме до Аязмото. А отпред един монах, който поздравихме, а той ни отговори с думите: „Дал Бог добро!“. Откога не бях чувал тези думи. Замислех се и даже не знам дали съм ги чувал или съм ги чел в книгите… Стана ми приятно от това. Някакъв човек, сам в гората, седнал на една маса и продава свещи и чака странници като нас… Поговорихме за кратко, разказа ни за Аязмото 🙂

IMG_3185

Аязмото е малък параклис, който е построен над извор и под три огромни чинара, два от които над 300 годишни. Страхотни, величествени…

IMG_3184

Ето го Аязмото отвътре.

IMG_3186

А ето и рисунките на външната стена.

IMG_3191

Много близо до Аязмото се намира Пещерата.

IMG_3193

Това са стълбите към пещерата

IMG_3196

Тя не е точно пещерата, която очаквах. Оказа се параклис с два входа – един от тълбите отдолу и един, който продължаваше нагоре. Вътре се виждат наколко икони, имаше и книга за молитви и пожелания. Дядо щеше да има рожден ден на 10.04. Поздравих го и отделих няколко мига, за да си спомня за него.

IMG_3198

IMG_3194

От горния изход на пещерата следва каменна пътека, която води към параклис Свети Архангел Михаил.

IMG_3199

IMG_3203

IMG_3200

Целият параклис е ограден със стена от камъни. Нямаше никой наоколо, нямаше никой вътре. Усещах древността, която лъхаше от тази сграда. Вътре беше тъмно и лъхаше миризма на стар, опушен, духовен храм.

IMG_3201

Място, което не е покварено, както каза моят приятел. Място, което не е комерсиално, като манастира долу.

IMG_3204

За съжаление, място посетено от хора, които го разрушават. Хора, които смятат, че като издълбаят името си в стената, ще стане чудо. Не! Няма да стане чудо! Става унищожаване на един древен параклис. Дано хората спрат да го правят…

IMG_3205

IMG_3206

IMG_3207